Суворово, Ветрино и Вълчи дол: забележителности в тихия северозапад на област Варна

Суворово, Ветрино и Вълчи дол са трите тихи земеделски общини в северозападния ъгъл на област Варна – пшеница и слънчоглед по Добруджанското плато, на 40–50 km по пътя от Варна, с бойно поле от 1774 г., тракийски могили, възстановено Неолитно селище и селски фолклорни празници. Големи туристически обекти тук няма. Ще намерите малки музеи, стари църкви и джамии, горски места за пикник и селски живот, който крайбрежието отдавна е загубило. Общините са малки, затова ги събираме на една страница и завършваме с маршрут с кола, който добавя Девня и Провадия. Данните са от сайтовете на трите общини и от Уикипедия, проверени на 2 ноември 2026 г.; координати от OpenStreetMap, разстояния по пътя от OSRM.

Къде са Суворово, Ветрино и Вълчи дол?

Трите общини заемат северозападния край на област Варна. Суворово (215,9 km², 9 населени места) е в най-южната част на Добруджанското плато, над Девненската низина; най-високата точка, връх Трънето (378 m), е северно от Баново. Ветрино (292,3 km², 10 села) е на запад – хълмиста към границата с област Шумен, пресечена от север на юг от река Златина. Вълчи дол (472,5 km², 22 населени места) е най-голямата и най-северната, изцяло във водосборния басейн на Дунав; граничи с областите Шумен и Добрич (Уикипедия; Уикипедия; Уикипедия).

И трите живеят от земеделие. В землищата на Ветрино се сеят главно пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед, а от по-нови култури – рапица, резене, лавандула и кориандър; развиват се пчеларството и лозарството, както винено, така и десертно грозде (Уикипедия). Суворово, върху тежки черноземи, произвежда основно плодове и зеленчуци (Уикипедия).

Суворово: бойното поле, пролетният събор и селото на Петър Дънов

До 1934 г. градът се казва Козлуджа. На 20 юни 1774 г. наблизо руските войски на Александър Суворов и Михаил Каменски разгромяват османската армия на Абдул Резак паша – едно от решаващите сражения на Руско-турската война от 1768–1774 г., след което скоро е подписан Кючуккайнарджийският мир (Wikipedia). През 1934 г. селото е преименувано на Новградец, през 1950 г. – на Суворово, а през 1984 г. става град (Уикипедия).

В центъра са богато изографисаната църква „Свето Възнесение Господне“ с оригинални дърворезби и иконостас, Историческият музей до сградата на общината и паметниците на загиналите войници под командването на Суворов и на загиналите във войната за обединението на България (Уикипедия). Градската джамия се смята за една от най-старите действащи в България; според преданието минарето ѝ многократно се рушало, докато между двата полумесеца не поставили трилистен растителен орнамент, наподобяващ кръст (Уикипедия). Историята тук е много по-стара: през 2011 г. археолози от Варненския музей откриват в опожарено жилище в местността „Корията“ край града почти изцяло запазен скелет от каменно-медната епоха; селището, обитавано около 5200–4900 г. пр.Хр., е едно от най-ранните укрепени в Североизточна България (Уикипедия).

Северно от града е местността Горски кладенец (Орман бунар) – детски площадки, барбекюта, навес с маси и две хижи с легла до дъбова гора (Уикипедия). Тук се провежда Празникът на фолклорното изкуство „Като жива вода“; 18-ото издание беше на 2 и 3 май 2026 г., а при дъжд се мести във ФСК „Генерал Суворов“ (Община Суворово).

На изток е Николаевка – през XIX в. средище на Възраждането във Варненско: селският първенец Атанас Георгиев открива тук първото българско училище през 1847 г. В селото е роден Петър Дънов (1864); родната му къща, разрушена при комунизма, е възстановена през 2011 г. Има над 10 чешми с изворна вода, музейна сбирка и язовир с хижа на 3 km (Уикипедия; Wikipedia).

Ветрино: тракийски могили, Неолитно селище и малоазийски българи

Главният обект на Ветрино е Историческият комплекс „Неолитно селище“ в Неофит Рилски, до магистрала „Хемус“. Общината описва възстановени къщи от халколита, керамика, наколно жилище и Тракийски музей, в който оръжия, кораби, колесници и тракийски съкровища са показани изцяло реконструирани, заедно с фрески от Александровската гробница. Може да стреляте с лък, да опитате храна от лимец и да се снимате в тракийски доспехи (Община Ветрино). Работно време на общинската страница няма, затова се свържете с комплекса, преди да тръгнете.

Белоградец, най-голямото село в общината, има шест могили. В Птичата могила, проучена през 1972–1973 г. от Горанка Тончева, е открито погребение на тракийски племенен вожд от VIII–VII в. пр.н.е.; каменната му статуя, висока около 2,10 m, е във Варненския музей. През 1829 г. в землището на селото се води сражение между руски и османски части (Уикипедия).

Ягнило, в малка долина на около 60 km западно от Варна, е заселено след 1884 г. от българи, завърнали се от Мала Азия – те разменят имотите си с изселващите се турци „декар за декар, къща за къща“ и донасят древни песни и обичаи. През 1895 г. местен жител изкопава в двора си около 3000 римски сребърни монети (Уикипедия). Общинската хижа „Яйлата“ е в гората наблизо; стига се по пътя Ветрино – Нови пазар през отклонението за Белоградец, а вътре има банкетна зала, пещ за хляб и малка леглова база (Община Ветрино).

Сред храмовете са „Св. Великомъченик Димитър“ във Ветрино, „Св. Рождество Богородично“ в Белоградец, „Св. Йоан Рилски“ в Доброплодно и „Св. Константин и Елена“ в Ягнило (Община Ветрино). В Габърница има етнографски комплекс „Родна стряха“, а край Невша – почивна база в местността Дюза. Съборът на Ветрино е на Димитровден, а Денят на общината – на 8 юни (Уикипедия; Уикипедия).

Вълчи дол: градът на вълка

Вълчи дол (старото име Курт дере – „вълчи дол“) възниква като селище на черкези, заселени след Кримската война; те напускат през 1877 г., а мястото им заемат български бежанци, предимно от Тракия (Община Вълчи дол). През 1909 г. тук минава първият влак, селото става една от най-големите зърнени бази в страната и през 1974 г. е обявено за град (Уикипедия). Върху градската чешма стои скулптура на вълк, а тук е роден Петко Сираков – първият българин световен шампион по борба.

Списъкът с туристически обекти на общината е кратък и честен: ски пистата в местността Кушу баир и Центърът за изкуство и занаяти с музейна сбирка (Община Вълчи дол). Според Уикипедия пистата е единствената в Североизточна България – около 250 m на северния склон на хълма, на около 500 m източно от парк „Съби Дичев“ (Уикипедия). Трябва ѝ истински сняг, а той тук не е гарантиран.

От селата Войводино, на 5 km, има църква „Св. Иван Рилски“, реконструирана джамия от края на XVII – началото на XVIII в., извори, гори и язовирите Страхил и Генерал Киселово наблизо (Уикипедия).

Дати от общинския културен календар за 2026 г.: Трифон Зарезан във Вълчи дол и Михалич на 14 февруари; празникът на града на 4 септември; и конкурсният фолклорен фестивал „Една земя за всички“ на площад „Христо Ботев“, проведен на 26–27 септември 2026 г., с изпълнители от различни етнически общности (Община Вълчи дол; статут на фестивала).

Обиколка с кола през Девня и Провадия

Автобусите до селата са редки, така че тук се пътува с кола; основното е в нашия наръчник за коли под наем във Варна. Обиколка, която свързва трите общини с Девненската низина (разстояния по пътя от OSRM):

1. Варна → Суворово (около 39 km, 30 минути): центърът и музеят, после разходка в Горски кладенец.
2. Суворово → Вълчи дол (около 12 km): чешмата с вълка и Кушу баир; Войводино е кратко отклонение.
3. Вълчи дол → Ветрино (около 23 km): църквата и нивите; Белоградец и Ягнило са на 10–15 km по-на запад, ако имате време.
4. Ветрино → Неофит Рилски (около 9 km): комплексът „Неолитно селище“.
5. Неофит Рилски → Девня (около 9 km): Музеят на мозайките с подовите мозайки на римска сграда от древния Марцианопол; работи 10:00–16:00 ч. всеки ден от май до септември и от понеделник до петък от октомври до април, билет за възрастни 4,09 € (Община Девня).
6. Девня → Варна (около 33 km), покрай Побитите камъни.

Цялата обиколка е около 125 km и малко над два часа шофиране без спиранията. За да добавите Провадия и крепостта Овеч, от Неофит Рилски карайте на юг (около 19 km по пътя, OSRM), вместо направо към Девня (Община Провадия).