Музей на мозайките в Девня: Марцианопол, работно време, билети и какво да видите наоколо

Музеят на мозайките в Девня е построен върху основите на късноримска вила в античния Марцианопол, на около 31 км по пътя западно от Варна (OSRM). Вървите над подови мозайки, запазени там, където са открити, а най-известната е главата на Медуза върху щита на Атина. Според Община Девня от май до септември музеят работи всеки ден от 10:00 до 16:00, а от октомври до април само в делнични дни; билетът за възрастен е €4,09. Добавете Побитите камъни на 11 км и имате спокоен половин ден извън Варна.

Какво е бил Марцианопол?

Девня е на мястото на Марцианопол – римски град, който император Траян нарича на сестра си Улпия Марциана след края на войните с даките през 106 г. (Wikipedia). Монетите, сечени в града, показват, че в края на I и началото на II век той вече е голям военен, административен и културен център. През III–IV век е епископско седалище и столица на римска провинция, по думите на общината втора по мащаб и значение след Филипопол (Пловдив).

Император Валент го използва като своя база във войната с готите през 366–369 г. Хуните на Атила разрушават града през 447 г.; той е възстановен при Юстиниан и окончателно опустошен от аварите през 614–615 г. При разкопки в днешна Девня са открити амфитеатърът, части от крепостните стени, некрополи, останки от храмове, жилищни и обществени сгради. Готският историк Йордан разказва легенда: слугиня на Марциана изпуснала златен съд в извора, той потънал и после изплувал, а Траян приел това за знак, че в извора живее божество, и основал там града (Община Девня). Как всичко това се свързва с Одесос, днешна Варна, ще прочетете в историята на Варна.

Музеят и римската вила

Разкопките, започнали през 1976 г., разкриват голяма късноримска градска къща (villa urbana) от края на III – началото на IV век, времето на Константин Велики. Музеят е открит над част от основите ѝ през 1986 г. по проект на архитект Камен Горанов (Община Девня). Сградата е заемала цял квартал: 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ 1402 кв. м около вътрешен двор с каменна настилка, кладенец и варовикова колонада. Музеят покрива западната част, източното крило и дворът остават на открито, а под сградата минава римска улица (Wikipedia).

Пет помещения и портикът са били покрити с многоцветни подови мозайки. Три са показани in situ, в стаите, където са положени, а останалите след консервация са пренесени върху нова основа. Изработени са в техниките opus tessellatum и opus vermiculatum от кубчета мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло в 16 цвята.

Кои мозайки ще видите?

• „Горгона Медуза“. Емблемата на музея покрива пода на трапезарията (8 × 8 м): щитът на Атина Палада с отрязаната глава на Медуза, която пази дома от зло. Общината отбелязва, че откъдето и да я гледате, погледът на Медуза ви следи.
• „Сатир и Антиопа“. В спалнята (4,40 × 5,60 м) Зевс, превърнат в млад сатир, прелъстява Антиопа. Мозайката е с гръцки надписи ΣΑΤΥΡΟΣ и ΑΝΤΙΟΠΗ.
• „Отвличането на Ганимед“. Приемната зала (13,40 × 5,60 м) е най-голямото помещение с мозайка; централното пано показва как орелът на Зевс отнася Ганимед на Олимп. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.
• „Сезони“. По-голямата част от пода в женската стая е унищожена при преустройство, но са запазени петел, който кълве грозд, птици, чифт римски сандали и бюстът на Есента като млада жена.
• „Панонски волути“. Геометрична мозайка в четири цвята, открита през 1949 г. в друга сграда в източната част на Марцианопол, може би старохристиянска базилика (Община Девня).

Златното съкровище и другите находки

В музея е изложен оригиналът на златното монетно съкровище на Марцианопол: 20 солида, сечени от името на император Теодосий II (402–450), открити през 2019–2023 г. от екипа на археолога Христо Кузов в късноантична сграда, опожарена при хунското нашествие от 447 г. (Община Девня). Това е второто монетно съкровище от Девня: през 1929 г. при изкоп в селски двор са намерени над 100 000 сребърни римски монети (около 350 кг), които днес се пазят в археологическите музеи в София и Варна.

Потърсете и находките от неограбена зидана гробница, открита през 1993 г. в кв. „Химик“ (края на II – началото на III век): съдове с релефна украса и малки бронзови мечешки и лъвски глави от сгъваем железен стол, вероятно на местен магистрат. Макети на Марцианопол, на амфитеатъра и на вилата, керамика и лампи, златни накити и слънчев часовник от вилата допълват експозицията.

Работно време и цени

	Индивидуално	Групи над 10 души
Възрастни	€4,09	€3,58
Пенсионери, деца, студенти	€2,05	€1,53
Лица с увреждания (ТЕЛК/НЕЛК)	€2,05	€1,53
Семеен билет (до 3 деца до 18 г.)	€8,18	–
Учащи с ръководител през учебната година	–	€1,02
Беседа	€5,11	€10,23

Работно време: май – септември 10:00–16:00 без почивен ден; октомври – април 10:00–16:00, почивни събота и неделя. Данните са от страницата на общината, публикувана на 27 юли 2025 г. и проверена на 2 ноември 2026 г. Преди групово посещение или в празник се обадете на 0519 34440 или 0882 699 948. Музеят е № 10 от Стоте национални туристически обекта – вземете книжката за печат. За музеите в града вижте работно време и цени на музеите във Варна.

Как се стига от Варна до Девня?

• С кола: около 31 км по пътя от центъра на Варна, приблизително 25 минути (OSRM).
• С автобус: линия 14 свързва Варна и Девня със спирка в Белослав (Visit Varna). По разписанието на Община Девня от 24 юни 2026 г. за направление Девня – Варна (линии 14, 14А и 28) в делник курсовете от Варна са в 07:00, 07:30, 08:00, 09:30, 10:30, 11:30, 12:30, 13:30, 14:30, 15:30, 16:30, 17:30, 18:30, 20:00 и 21:30, а последният делничен курс от Девня е в 20:00 (разписание). Автогарата на Девня е на около 2,4 км по права линия от музея (OpenStreetMap), затова питайте шофьора за най-близката спирка. Телефон на превозвача: 0885 907 697.

Какви други забележителности има в Девня?

Девненските извори са най-големите карстови извори в България и дават началото на река Девня. Извират на няколко групи в подножието на възвишението Голям кайрак, имат постоянна температура около 18 °C и по данни на общината дебит 2952 л/с. От 1954 г. повечето са каптирани за девненските заводи и водоснабдяването на Девня и Варна; днес свободно блика само Вълшебният извор.

В село Кипра къща от края на XIX век пази етнографската сбирка на общината с около 200 експоната, сред тях носии и маската „Камила“ от новогодишния обичай (Община Девня). Не открихме официално работно време, затова попитайте в музея в Девня, преди да тръгнете.

Комбинирайте с Побитите камъни и Провадия

Посетителската зона на Побитите камъни е на около 11 км по пътя източно от музея (OSRM), на връщане към Варна; някои от другите групи са край девненския кв. Повеляново. Внимавайте с дните: през ноември Побитите камъни работят 10:00–17:00, но почиват в понеделник и вторник, а през декември – само с предварителна заявка (РИМ – Варна). Тъй като музеят почива в събота и неделя от октомври до април, през ноември най-сигурни са сряда, четвъртък и петък.

На запад Провадия и крепостта Овеч са на около 30 км по пътя от музея (OSRM). Общината поддържа и един автобус до Провадия (10:00 от Девня, обратно в 12:00), което е твърде кратко за посещение, затова тази част е за кола. Обиколка Варна – Побитите камъни – Девня – Провадия се събира в един ден с кола.