Дългопол: забележителности около яз. Цонево, Чудните скали и долината на Луда Камчия

Дългопол е залесеният, хълмист край на област Варна, където равнината свършва и започва Източна Стара планина. Градчето е на около 73 км от Варна по пътя, а на юг се простира дългият язовир Цонево на Луда Камчия с варовиковите игли на Чудните скали по брега. Общината заема около 441 км² и има 17 населени места (Уикипедия). Курорт тук няма и туристическата инфраструктура е скромна, но за природа това е най-силният еднодневен излет в областта, а и железницата минава точно оттук.

Къде се намира Дългопол?

Общината е в югозападния ъгъл на област Варна. На север граничи с Провадия, на изток с Долни чифлик, на юг с Руен (област Бургас), а на запад и северозапад със Смядово (област Шумен). Територията ѝ попада в три области: най-източните части на Върбишка планина и най-западните разклонения на Камчийска планина в Източна Стара планина на юг, хълмовете на Източния Предбалкан на запад и южните склонове на Роякското плато на север. Най-високата точка, 563 м, е югозападно от с. Поляците (Уикипедия).

Две реки определят пейзажа. Голяма Камчия тече от запад на изток през средата на общината, а Луда Камчия слиза от Балкана на юг през дълбока проломна долина. Южно от с. Величково двете се сливат и дават началото на същинската Камчия, която се влива в морето южно от Варна (Уикипедия).

Самият град до 1934 г. се казва Ново село (Еникьой), а статут на град получава през 1969 г. (Уикипедия).

Чудните скали – основната причина да дойдете

Най-големият туристически обект на общината са Чудните скали на десния бряг на яз. Цонево, в землището на Аспарухово. Около десетина скални игли се издигат на 15 и 40–50 м – резултат от ерозията на вятъра и водите на Луда Камчия в меката варовикова скала. Обявени са за природна забележителност с постановление на Министерския съвет от 17 февруари 1949 г., с площ 12,5 ха, и са забранени промени, които увреждат естествения облик на скалите и пейзажа (Община Дългопол).

Скалите са на около 4 км южно от Аспарухово. През тях са прокопани три тунела, през които минава пътят между Аспарухово и Добромир, затова ченгените наричат мястото „Тунелите“; районът частично се припокрива със защитената зона за птиците „Камчийска планина“ (Уикипедия). Според общината до обекта води третокласен път с удобни места за снимки. Вземете вода и удобни обувки: официална информация за паркинг, удобства или организирани посещения не открихме.

Язовир Цонево и долината на Луда Камчия

Зад скалите се простира яз. Цонево, който официално все още носи името „Георги Трайков“, дадено му през 1975 г. В експлоатация е от 1974 г., дълъг е около 28 км и събира 330 млн. м³ зад земнонасипна стена, висока 39 м и дълга 890 м, на около километър западно от с. Цонево (Wikipedia). Водата се използва основно за промишленост и напояване, включително за индустриалната зона Варна – Девня, а язовирът е и резервен източник на питейна вода за Варна. Над него минават пътна и железопътна естакада (Уикипедия).

Преди да тръгнете:

• Нивото на водата се мени силно. Според Уикипедия от края на 2019 г. опашката на язовира драстично пресъхва, през 2022 г. нивото се възстановява, а от 2024 г. отново спада критично. Не разчитайте на пълен язовир.
• Плуване и риболов: долината и язовирите привличат рибари и летовници, а Уикипедия изброява шаран, сом, костур, платика и други видове, но официална страница с актуалните правила за плуване и риболов тук не открихме. Попитайте на място и спазвайте табелите.

Над язовира Луда Камчия тече в дълбок пролом между Върбишка и Камчийска планина, а от Аспарухово до Ведрово по долината ѝ минава железопътната линия към Карнобат (Уикипедия) – отсечка, която си струва да видите от прозореца на влака.

Аспарухово (Ченге) – селото при язовира

Аспарухово, което местните и днес наричат Ченге, е в началото на прохода през Балкана. През 1970 г. голяма част от старото село е залята от язовира и то се премества по-нагоре. Килийното училище от Възраждането и каменната църква от 1857 г. са пренесени изцяло от старите си места и заедно със старинни къщи образуват етнографския резерват „Овчага“. Овчага е и името на средновековната крепост, която според византийския летописец Мануил Фил се сражава на страната на цар Ивайло през 1277–1279 г. (Уикипедия). От 2013 г. всяка година на 14 октомври в селото се провежда меден събор (Уикипедия). Местата за настаняване са съсредоточени главно в Аспарухово и Цонево.

Скален манастир, водопад и пещери

Общината посочва и три по-труднодостъпни обекта (Община Дългопол):

• Рояшкият скален манастир е на около 2 км от с. Рояк, в местността „Дженевиз канара“ на ръба на Рояшкото плато. Според изследователите първоначално е тракийско светилище, а през Средновековието става християнска обител. В преддверието на църквата и днес се виждат надписи за основаването му, в които се споменават Михаил Асен и Иван Александър; килиите са на няколко нива от двете страни на Г-образния скален венец (Община Дългопол).
• Водопадът „Куза скока“ е между Лопушна и Поляците. Водата пада от 10 м и образува малко езерце, но тече основно при снеготопене и силни дъждове – идете в края на зимата или началото на пролетта (Община Дългопол).
• Тулумовата пещера край Арковна е защитена местност от 1968 г., 3 ха, на югоизточния склон на хълма Голяма Арковна, и местообитание на защитени прилепи (Община Дългопол). Около Арковна има над петнадесет пещери, половината от тях по-дълбоки от 20 м (Уикипедия). Не влизайте без опитен водач и не безпокойте прилепите.

В самото Арковна храмът „Св. вмчк Димитър“ е бил къща, преустроена в църква през 1891 г. и осветена през 1897 г.; според общината това е най-старият храм в общината. Основно е ремонтиран през 2004 г. (Община Дългопол).

Историческият музей в Дългопол

Музеят започва през 1948 г. като училищна сбирка на учителя енциклопедист Димитър Златарски, получава статут през 1975 г., а през 1985 г. се мести в нова сграда в центъра (Община Дългопол). Археологическият отдел обхваща всички епохи от палеолита до Късното средновековие. Сред находките от района са неолитното селище Усое край Аспарухово, енеолитната „Култура Сава“, кръстена на селищната могила при с. Сава, трако-римско светилище с релефи на тракийския конник и славянско селище (Уикипедия). Показани са и предмети от бита на монасите от Рояшкия манастир. Официално работно време не открихме, затова се обадете в общината преди специално пътуване.

Как да стигнете от Варна до Дългопол?

• С кола: най-удобно. По пътя (OSRM) градът е на около 73 км от центъра на Варна (около 70 минути), а Чудните скали – на около 87 км (около 1 ч 30 мин), през Провадия.
• С влак: Дългопол и Аспарухово са гари на линията от Варна към Карнобат, а Величково има спирка; в Аспарухово спират пътническите влакове за Варна, Карнобат и Бургас (Уикипедия). Арковна има спирка на линията Шумен – Комунари. Актуалните часове проверете в разписанието на БДЖ (razpisanie.bdz.bg).
• С автобус: онлайн разписанието на Автогара Варна включва Дългопол като дестинация (Автогара Варна); проверете часовете там или по телефона.

Добър маршрут за един ден: през Провадия до Дългопол, музеят, после Аспарухово и Чудните скали и обратно. Ако предпочитате да продължите на северозапад, Мадарският конник и Шумен са отделен хубав излет.

Координати © OpenStreetMap contributors.