Крепост Овеч в Провадия: работно време, вход, как се стига и Солницата

Крепост Овеч е най-известната забележителност на Провадия: средновековна каменна твърдина върху платото Калето, точно над града, на около 50 км западно от Варна (Община Провадия). Качвате се по каменни стъпала или по вита стълба, минавате покрай основите на църкви, щерни за зърно и издълбан в скалата кладенец, дълбок 79 м, и гледате отвисоко към Провадийския пролом. С музея в града и праисторическата Солница денят от Варна е пълен.

Каква е историята на крепост Овеч?

Укреплението възниква през втората половина на III век като късноримско укрепено селище с името Проват. Според общината името означава „теснина“, „пролом“. Археологическите проучвания показват, че крепостта се използва от III до първите десетилетия на VII век и отново от X–XI век до края на XVII век (Министерство на туризма). Българите я наричат Овеч, а след завладяването ѝ от османците през 1388 г. тя става Таш хисар, „каменна крепост“.

Разцветът ѝ е през XII–XIV век, по времето на Второто българско царство, когато Овеч е административен, военен и духовен център и седалище на митрополия. През 1366 г. тук са затворени трима рицари на граф Амедей VI Савойски, през 1408–1413 г. крепостта е център на въстанието на Фружин, а през 1444 г. войските на Владислав III Ягело (Варненчик) я разрушават до основи (брошура на общината). Днес Овеч е недвижим паметник на културата с национално значение.

Какво ще видите горе?

• Главната порта и мостът. Мост с дължина 160 м свързва портата с платото Табиите на север. Пред нея е изкуствено прокопан провлак, дълъг 8 м и дълбок 5 м, над който е имало подвижен мост, а навътре води изсечен в скалата и засводен път.
• Три средновековни църкви. Запазени са основите; най-голямата, трикорабната митрополитска църква, е била изписана със стенописи. В гробовете около нея са намерени пръстени с орел – гербът на крепостта.
• Кладенецът, дълбок 79 м. Изсечен е в скалата до водоносния пласт и е почистен до дъното през 2004 г. Според общината подобен кладенец не е намиран другаде в България.
• Улици и щерни. Коловози в скалата, 13 щерни за зърно и дъждовна вода, помещения в източния скален венец и две възстановени кули при входовете.
• Гледката. Скалите падат отвесно с 11–25 м от всички страни, така че разходката по ръба показва пролома, града и Табиите.

Обуйте обувки с добро сцепление и внимавайте с децата край скалния ръб.

Провадия-Солницата: какво твърдят археолозите

На около 5 км югоизточно от крепостта е Провадия-Солницата – праисторически комплекс, който се проучва от 2005 г. от екип с ръководител акад. Васил Николов от Националния археологически институт с музей при БАН. Проучвателите го определят като „най-древният солодобивен и градски център в Европа (5600 – 4350 г. пр. Хр.)“ – така е озаглавена изложбата им в НАИМ от 2023 г., обобщила 19 археологически сезона (НАИМ-БАН). Същото определение използва и каталогът „Повелителите на солта“ от 2024 г. (НАИМ-БАН).

Според екипа солта се е добивала чрез изпаряване на солена изворна вода в керамични съдове върху огнища и пещи, а селището е било защитено с масивни каменни стени с дебелина до 4,3 м – сред най-ранните укрепления в Европа (Уикипедия). Николов свързва богатството, натрупано от солта, със златото от Варненския некропол. Това са тълкувания на проучвателите; оценките за броя на жителите варират между около 150 и 350 души.

Солницата е научен обект, а не музей: официално работно време или билети не открихме. Голяма част от находките се пазят в Исторически музей – Провадия (една от тях беше „експонат на месеца“ в НАИМ през юни 2024 г.).

Какви други забележителности има в Провадия?

Исторически музей – Провадия на ул. „Опълченска“ 3 съхранява около 15 000 предмета. Акценти са Солницата, Овеч и Старобългарският манастир край с. Равна (IX–XI век) със 138 съда и множество ранни надписи. Музеят е изходно място и за етнографския комплекс „Ламбова къща“ и за художествената галерия (Община Провадия).

На около 6 км югоизточно от града, край гара Мирово, е Мировското находище на каменна сол. Разсолът от него се пренася по тръбопровод до содовия завод в Девня (Уикипедия), така че това е действащ промишлен обект, а не място за посещение.

Как се стига от Варна до Провадия?

• С кола: около 55 км по пътя от центъра на Варна (OSRM). Ако нямате кола, вижте съветите ни за кола под наем във Варна.
• С влак: през Провадия минават жп линиите Варна – София и Варна – Русе (Уикипедия). Гарата е в северната част на града, на около 2 км по права линия от витата стълба. Разписанието е на razpisanie.bdz.bg.
• С автобус: в Провадия има автогара. При проверката ни на 2 ноември 2026 г. онлайн разписанието на Автогара Варна не показа директни курсове до Провадия, затова се обадете на информацията на автогарата (0700 200 24) преди пътуването.

До самата крепост няма обществен транспорт (Министерство на туризма), така че от центъра се върви пеша или с такси.

С какво да комбинирате

От Провадия можете да продължите към Мадарския конник и Шумен. Преди да тръгнете, попитайте ТИЦ Провадия дали крепостта работи по обичайния график през съответната седмица; центърът осигурява и екскурзоводи.